Симеон Николов Цели 18 години темата за придобиването на модерни изт­ребители

Симеон Николов

 

Цели 18 години тематиката за придобиването на съвременни изт­ребители за бъл­гар­с­ките Военновъздушни сили от време на време става обект на политически разногласия, само че тя е единствено част от нес­лучилата се модер­низация на Бъл­гар­с­ката войска. Всеки опит да се над­никне в зад­кулисието на протичащите процеси води до съществени заключения за зрелостта и национал­ната отговор­ност на политичес­кия ни хайлайф, недал­новид­ността на вземаните решения, разрушаващата роля на популизма, унижаването на воен­ната екс­пер­тиза.

 

Способ­ността да се изв­лекат поучения от всичко това и да се проумее, че сигур­ността не е просто артикул, който може да се купи, биха били гаран­цията за успеш­ното изпъл­нение на Прог­рама 2032 и Плана за раз­витие на въоръжените сили на Репуб­лика Бъл­гария до 2026 година Въп­реки че сегаш­ните раз­чети показ­ват, че до 2032 година е въз­можно реализирането единствено на 38 способ­ности и планове от основна важ­ност. Придобиването на изт­ребителите е единствено един от тях.

 

Бъл­гария пое ангажимент да има готов­ност да предос­тави 8 многоцелеви изт­ребители при поис­к­ване от НАТО, 4 от които за „ Еър­полисинг “, още през 2004 година на срещата в Истан­бул, като част от бъдеща ескад­рила от 16 самолета. Срокът за изпъл­нение бе 2016 година, определянето на произ­водител– най–късно през 2012 година

Изпъл­нението му стартира през 2006 година и беше спирано три пъти– през 2009 година, през 2012 година и през 2016 год.

 

Сега се премъл­чава, че в интервала 2006 –2008 година се стигна до трети и пред­пос­леден стадий с определянето на 7 вида самолети от 4 произ­водителя. Начал­никът на Генерал­ния щаб даже хвърча персонално на някои от тях. Оставаше единствено да бъдат раз­п­ратени пис­мата до фир­мите. Ако през 2009 година не бяха спряни всички планове и понижен воен­ния бюджет с 40%, а финансовите раз­ходи орязани от 18 на 5%, Бъл­гария от дълго време да имаше нов военен аероплан и нови тех­нологии в бъл­гар­с­ката индус­т­рия.

 

Вината на управ­ляващата тогава политическа мощ ГЕРБ е явна и обяс­нява, за какво този интервал изобщо не бе включен в разбора през 2018 год. Тъй като всяка страна–член на НАТО има поети задължения, чиито периоди могат да се предоговарят, това нап­рави и Бъл­гария и по други планове и то стартира да води до загуба на престиж и почитание, тъй като в такива случаи се постановат промени в дъл­гогодиш­ните проекти на НАТО, да не приказваме за понижаване на общите оперативни способ­ности.

 

Самолетите МиГ 29, които бяха отлични машини за времето си, имаха запас до 2015 година, само че с изключение на, че са несъв­мес­тими със самолети на НАТО и във военна обс­тановка щяха да останат на земята заради лип­сата на сис­теми за опоз­наване „ свой–чужд “, под­дръж­ката им излизаше необикновено скъпо: моторите им имат 4–5 пъти по–кратък живот, откол­кото съв­ремен­ните самолети, т.е. единствено 350 часа, което означаваше до 2030 година да сменим 64 мотора по 3,5 млн. $ всеки. Летателен час на МиГ 29 струваше 50 хиляди лв., а един летателен час на „ Грипен ” нап­ример– 3300 евро при няколко пъти по–малоброен обс­луж­ващ пер­сонал!

 

Някои дребни, само че шумни политически кръгове нас­тояваха да предос­тавим защитата на бъл­гар­с­кото небе на други съюз­нически страни, без да си дават сметка, че това значи заг­роб­ване на авиацията на пър­вата в света страна извър­шила бом­бар­дировка с военен аероплан /16.1.10.1912 година Одрин/ и имала свое самолетос­т­роене; че авиацията с изключение на „ Еър­полисинг “ изпъл­нява други съществени задания в под­к­репа на сухопътни и воен­номор­ски операции; че бихме изгубили лет­ците си, чиято под­готовка продъл­жава с години и коства милиони; че съюз­ничес­ката под­к­репа и най-малко 200 души наземен пер­сонал също би трябвало да се заплаща от нас.

 

Освен всичко това, всяко отсрочване на плана естес­т­вено води до неговото оскъпяване и времето болез­нено ни сподели това през последните 13 години. Тъй като с изк­лючение на пос­лед­ния вид, при който изборът беше редуциран единствено до два нови самолети, във всички останали случаи е същес­т­вувала алтернатива и за закупуване на такива втора упот­реба, е добре да се имат пред­вид два аргумента: Жиз­неният цикъл на новозакупен военен аероплан е 40 години, а остатъч­ният подобен на остарял аероплан е 15 години. Летател­ните часове на пър­вия са 8000, остатъчните на втория са 3000. Това значи, че най–късно след 12  години ще тряб­ваше да се под­готвя нов план за закупуване на други самолети и щяхме да платим доста повече. Вторият мотив е, че единствено при нов артикул се пред­лагаше офсет /компесаторна сделка/, която в тази ситуация с Унгария, закупила „ Грипен “, беше 105% от цената на самолетите. Този който нап­равеше губещия избор щеше да извърши прес­тъп­ление по работа, причинявайки обилни финан­сови вреди на дър­жавата в пер­с­пек­тива съг­ласно пър­вия мотив и загубата на обилни финан­сови инвес­тиции в дър­жавата съоб­разно втория мотив. Да не приказваме за под­ръж­ката на самолета, която е по–евтина при новия, за цената на 1 летателен час– 4700 щ.дол. против 30000 щ.дол, за проб­лемите с пис­тите и оборуд­ването за остарелия, за по–доброто въоръжение на новия.

 

Бит­ката за самолети измести дър­жав­ничес­кия под­ход през 2017 година

като за жалост бързо се получи «шум в сис­темата» от операции и погрешни твър­дения, идващи раз­бираемо и от лобис­тки кръгове. Служеб­ното правител­с­тво не бе вземало «решение», а бе инфор­мирано на зак­рито съвещание за резул­татите от работата на меж­дуведом­с­т­вената комисия, изгот­вила воен­нотех­ничес­ката екс­пер­тиза в изпъл­нение на решениe на Народ­ното съб­рание от 02. 06. 2016 година за кон­к­тер­т­ния инвес­тиционен план с финан­сова рамка до 1,5 млрд лв., въз основата на прог­рамите, признати също от Народно събрание. Екс­пер­тите класираха преди всичко новия швед­ски аероплан „ Грипен “, на второ– упот­ребявания F16 и на трето място също втора употреба „ Юрофай­тър ” от Италия. Ако това не бе нап­равено, със сигур­ност Служеб­ното правител­с­тво щеше да търпи рецензии. Показателно е, че за първи път беше изпол­з­вана ком­пютърна прог­рама, която срав­няваше всички индикатори и изис­к­вания и нямаше по какъв начин край­ният резул­тат да бъде пов­лиян от заин­тересовани лица.

 

Дейс­т­вията на съз­дадената Комисия в Народно събрание, отк­ритият вън­шен напън да изберем Ф–16 и грубото нарушение на процедурата – от 7 пос­тавени условия, изб­раният кан­дидат не отговаряше на 4, мощно ерозира престижа ни на пар­т­ньор при след­ващи договаряния по други планове. Но е правилно и това, че тряб­ваше да има баланс сред екс­пер­т­ните критерии и политичес­ките причини. Именно в процедурата и в политичес­ките причини се криеха истин­с­ките проб­леми на бъл­гар­с­кия избор, в случай че изк­лючим унижаването на воен­ната екс­пер­тиза, което не е изненада за бъл­гар­с­ките политици. На всичко от горната страна, обидихме шведските си пар­т­ньори с упреци в коруп­ция, лобиране, фал­шиви обвинявания за качес­т­вата на самолета и какво ли не още, харак­терно за нецивилизованото държание на нашите бъл­гар­ски умници, тъй че шведите не би тряб­вало изобщо да хранят доверие към нас във всички типове покупко-продажби в бъдеще.

 

Бъл­гар­с­ките договарящи пък не бяха изобщо впечат­лени, че след  присъединението ни към Пос­тоян­ното струк­турирано сът­руд­ничес­тво в Европейски Съюз и Общия фонд за европейс­ката отб­ранителна индус­т­рия бе повече от разумно да се ориен­тираме към европейска плат­форма, откакто ще получаваме пари от този фонд и демонстрираха, че не дър­жат сметка за европейс­ката реак­ция.

 

Лобис­тите не желаят общес­т­вен спор, по тази причина обик­новено насоч­ват вниманието основно към тех­ничес­ките параметри на машините, а не към неиз­год­ните страни от сдел­ката или нуж­дите и пол­зите за страната.

 

Няколко обстоятелства от пръв пог­лед бяха фрапиращи: Никой не оборва лобито на F-16, че за тях се желае заплащане вкупом, а за «Грипен ” има раз­с­рочено заплащане. Цената на нов „ Грипен “ бе по–ниска от цената даже на остарял, втора упот­реба F-16, 46 млн. евро против 57 млн. евро, на които да вземем за пример Румъния взе остарели F-16. От дис­тан­ция на времето е мъчно да се проумее лип­сата на съп­ротива против огром­ната раз­лика във времето на дос­тавка– 5 години за F-16 блок 70, без да е пос­т­роена още даже произ­вод­с­т­вената линия и единствено 1 година и 6 месеца за „ Грипен “. Не бе обър­нато внимание, че към тези периоди би трябвало да се прибавят 1–2 години за въвеж­дането на самолетите на въоръжение. Манипулациите на лобито за F-16 без­п­репят­с­т­вено преодоляваха рационални екс­пер­тни доводи. Така нап­ример Швеция ни пред­лагаше „ Грипен ” с варианти за въоръжение по наш избор– американ­ско, европейско, израел­ско, до момента в който от лобито за F-16 твър­деше, че единствено този аероплан ни гаран­тира американ­ско оборуд­ване. Въобще не се взе пред­вид обстоятелството, че при обичайно предис­лоциране при военна опас­ност, F-16 няма къде другаде да кац­нат, с изключение на на двете съществени летища, на които занапред би трябвало да бъдат изг­радени специфични писти за тях, до момента в който „ Грипен “ може да каца подари по магис­т­рали.

 

Никой не обърна внимание на предуп­реж­денията на непознати екс­перти фор­мулирали няколко «опасни зависимости» при очер­таващото се сът­руд­ничес­тво за след­ващите десетилетия, пред­вид и на прак­тиката и опита от 30 годишно екс­п­лоатиране на американ­ска воен­новъз­душна тех­ника: Ком­п­лек­сът ком­пютърна тех­ника за авиониката и сис­темата за управ­ление на огъня е частично запечатана и недос­тъпна за непознати експерти. Не се предос­тавя и протокол. САЩ имат недос­тиг на резер­вни елементи понякога. Тогава важи „ America first! ”. Приоритетно се обс­луж­ват американ­с­ките самолети, не продадените. Боеп­рипасите са изк­лючително скъпи: една един­с­т­вена ракета от вида AMRAAM коства над 1 млн. франка /1,74 млн лева/. А защото образователни стрелби не могат да се провеж­дат в Европа, прех­вър­лянето на самолети в Калифор­ния за изс­т­рел­ване на 2–3 ракети коства 34,8 млн лева

 

Никой не се сети да се въз­пол­з­ваме от пред­лагания от Швеция офсет над 100% от цената на сдел­ката за „ Грипен “, с цел да го насочим нап­ример към пос­т­рояването на произ­вод­с­т­вена база за произ­вод­с­тво бойни бронирани машини за пехотата, след­ващия по важ­ност план, който и през днешния ден още не е стар­тирал. Но някогашни минис­три на ГЕРБ отк­рито лобираха за за F-16, различен някогашен минис­тър на отб­раната даже не се смути да приз­нае, че „ Авионанс ” /бившия „ Терем–Георги Бенковски ”/ била още веднъж одър­жавена, с цел да се ремон­тират там F-16, като го твър­деше, преди изобщо да е стар­тирала процедура по придобиване и да се знае, дали  ще е наис­тина F-16!

 

Станалото, станало! Защо го припом­няме? Защото без коренна смяна към един дър­жав­нически и виновен под­ход няма да защитим бъл­гар­с­ките ползи и в след­ващите планове – за бойни бронирани машини за пехотата, за новите кораби и въз­с­тановяване на под­вод­ния флот, тъй като той не е единствено оръжие, а и фак­тор за кон­т­рол и въздействие на мор­с­ките прос­т­ран­с­тва, чието значение нарас­тва. След като пропус­нахме въз­мож­нос­тите за соб­с­т­вено произ­вод­с­тво на дронове, по което работеха 4 бъл­гар­ски компании, е време да осигурим най-малко отбрана от това нав­лизащо всеобщо по света оръжие, което се оказва решаващо в бой­ните интервенции.

 

Важно е всяко бъл­гар­ско правител­с­тво да се ориен­тира към закупуване на европейски плат­форми в отб­раната, с цел да избег­нем тежки зависимости през след­ващите десетилетия. Политичес­ките сили са длъжни да обезпечат прием­с­т­веност в политиката на правител­с­т­вата при тях­ната промяна изключително в областта на сигур­ността и отб­раната. Ако служеб­ното правител­с­тво не пот­върди офер­тата за вторите 8 самолета, заплащането по които е контрактувано след 2025 година и раз­с­рочено за 9 година, това би било нож в гърба на бъл­гар­с­ката авиация.

 

Политизирането и пар­тизирането на проб­лемите в сигур­ността единствено ерозират процесите на ней­ното изг­раж­дане.

 

Пос­тепенно би трябвало да се отър­сим от пороч­ния мотив на новоиз­люпените демок­рати след 1989 година „ НАТО ще ни пази “, което нанесе доста вреди в общес­т­вените и политически наг­ласи. Политически нез­рял бе досегаш­ния под­ход да отхвърляме увеличение сред­с­т­вата за отб­рана, само че да премъл­чаваме източ­ването на повече от 10 милиарда лв. годишно, които не влизаха в дър­жав­ния бюджет. Популиз­мът въз­дейс­т­ваше като „ божествен газ “ върху общес­т­веното мнение, след което неиз­бежно се връщаме в суровата реал­ност. Политиците носят виновността и за общес­т­вените наг­ласи, които сочат, че единствено 25% от бъл­гарите са подготвени да пазят Родината си, до момента в който в други страни този индикатор над­х­върля 75%!

 

* Авторът е екс­перт по вън­шна политика, геополитика и сигур­ност. Бил е дип­ломат, заместник-началник управ­ление „ Инфор­мация и разбори ” към Министерство на външните работи, екс­перт към Админис­т­рация на президента, заместник-министър на отб­раната от 2005–2008 година Член на Бъл­гар­ско дип­ломатическо дружес­тво

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !