Симеон Николов: Дори премълчаните истини носят поуки, ако изплуват навреме
Симеон Николов
Цели 18 години тематиката за придобиването на съвременни изтребители за българските Военновъздушни сили от време на време става обект на политически разногласия, само че тя е единствено част от неслучилата се модернизация на Българската войска. Всеки опит да се надникне в задкулисието на протичащите процеси води до съществени заключения за зрелостта и националната отговорност на политическия ни хайлайф, недалновидността на вземаните решения, разрушаващата роля на популизма, унижаването на военната експертиза.
Способността да се извлекат поучения от всичко това и да се проумее, че сигурността не е просто артикул, който може да се купи, биха били гаранцията за успешното изпълнение на Програма 2032 и Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 година Въпреки че сегашните разчети показват, че до 2032 година е възможно реализирането единствено на 38 способности и планове от основна важност. Придобиването на изтребителите е единствено един от тях.
България пое ангажимент да има готовност да предостави 8 многоцелеви изтребители при поискване от НАТО, 4 от които за „ Еърполисинг “, още през 2004 година на срещата в Истанбул, като част от бъдеща ескадрила от 16 самолета. Срокът за изпълнение бе 2016 година, определянето на производител– най–късно през 2012 година
Изпълнението му стартира през 2006 година и беше спирано три пъти– през 2009 година, през 2012 година и през 2016 год.
Сега се премълчава, че в интервала 2006 –2008 година се стигна до трети и предпоследен стадий с определянето на 7 вида самолети от 4 производителя. Началникът на Генералния щаб даже хвърча персонално на някои от тях. Оставаше единствено да бъдат разпратени писмата до фирмите. Ако през 2009 година не бяха спряни всички планове и понижен военния бюджет с 40%, а финансовите разходи орязани от 18 на 5%, България от дълго време да имаше нов военен аероплан и нови технологии в българската индустрия.
Вината на управляващата тогава политическа мощ ГЕРБ е явна и обяснява, за какво този интервал изобщо не бе включен в разбора през 2018 год. Тъй като всяка страна–член на НАТО има поети задължения, чиито периоди могат да се предоговарят, това направи и България и по други планове и то стартира да води до загуба на престиж и почитание, тъй като в такива случаи се постановат промени в дългогодишните проекти на НАТО, да не приказваме за понижаване на общите оперативни способности.
Самолетите МиГ 29, които бяха отлични машини за времето си, имаха запас до 2015 година, само че с изключение на, че са несъвместими със самолети на НАТО и във военна обстановка щяха да останат на земята заради липсата на системи за опознаване „ свой–чужд “, поддръжката им излизаше необикновено скъпо: моторите им имат 4–5 пъти по–кратък живот, отколкото съвременните самолети, т.е. единствено 350 часа, което означаваше до 2030 година да сменим 64 мотора по 3,5 млн. $ всеки. Летателен час на МиГ 29 струваше 50 хиляди лв., а един летателен час на „ Грипен ” например– 3300 евро при няколко пъти по–малоброен обслужващ персонал!
Някои дребни, само че шумни политически кръгове настояваха да предоставим защитата на българското небе на други съюзнически страни, без да си дават сметка, че това значи загробване на авиацията на първата в света страна извършила бомбардировка с военен аероплан /16.1.10.1912 година Одрин/ и имала свое самолетостроене; че авиацията с изключение на „ Еърполисинг “ изпълнява други съществени задания в подкрепа на сухопътни и военноморски операции; че бихме изгубили летците си, чиято подготовка продължава с години и коства милиони; че съюзническата подкрепа и най-малко 200 души наземен персонал също би трябвало да се заплаща от нас.
Освен всичко това, всяко отсрочване на плана естествено води до неговото оскъпяване и времето болезнено ни сподели това през последните 13 години. Тъй като с изключение на последния вид, при който изборът беше редуциран единствено до два нови самолети, във всички останали случаи е съществувала алтернатива и за закупуване на такива втора употреба, е добре да се имат предвид два аргумента: Жизненият цикъл на новозакупен военен аероплан е 40 години, а остатъчният подобен на остарял аероплан е 15 години. Летателните часове на първия са 8000, остатъчните на втория са 3000. Това значи, че най–късно след 12 години ще трябваше да се подготвя нов план за закупуване на други самолети и щяхме да платим доста повече. Вторият мотив е, че единствено при нов артикул се предлагаше офсет /компесаторна сделка/, която в тази ситуация с Унгария, закупила „ Грипен “, беше 105% от цената на самолетите. Този който направеше губещия избор щеше да извърши престъпление по работа, причинявайки обилни финансови вреди на държавата в перспектива съгласно първия мотив и загубата на обилни финансови инвестиции в държавата съобразно втория мотив. Да не приказваме за подръжката на самолета, която е по–евтина при новия, за цената на 1 летателен час– 4700 щ.дол. против 30000 щ.дол, за проблемите с пистите и оборудването за остарелия, за по–доброто въоръжение на новия.
Битката за самолети измести държавническия подход през 2017 година
като за жалост бързо се получи «шум в системата» от операции и погрешни твърдения, идващи разбираемо и от лобистки кръгове. Служебното правителство не бе вземало «решение», а бе информирано на закрито съвещание за резултатите от работата на междуведомствената комисия, изготвила военнотехническата експертиза в изпълнение на решениe на Народното събрание от 02. 06. 2016 година за конктертния инвестиционен план с финансова рамка до 1,5 млрд лв., въз основата на програмите, признати също от Народно събрание. Експертите класираха преди всичко новия шведски аероплан „ Грипен “, на второ– употребявания F16 и на трето място също втора употреба „ Юрофайтър ” от Италия. Ако това не бе направено, със сигурност Служебното правителство щеше да търпи рецензии. Показателно е, че за първи път беше използвана компютърна програма, която сравняваше всички индикатори и изисквания и нямаше по какъв начин крайният резултат да бъде повлиян от заинтересовани лица.
Действията на създадената Комисия в Народно събрание, откритият външен напън да изберем Ф–16 и грубото нарушение на процедурата – от 7 поставени условия, избраният кандидат не отговаряше на 4, мощно ерозира престижа ни на партньор при следващи договаряния по други планове. Но е правилно и това, че трябваше да има баланс сред експертните критерии и политическите причини. Именно в процедурата и в политическите причини се криеха истинските проблеми на българския избор, в случай че изключим унижаването на военната експертиза, което не е изненада за българските политици. На всичко от горната страна, обидихме шведските си партньори с упреци в корупция, лобиране, фалшиви обвинявания за качествата на самолета и какво ли не още, характерно за нецивилизованото държание на нашите български умници, тъй че шведите не би трябвало изобщо да хранят доверие към нас във всички типове покупко-продажби в бъдеще.
Българските договарящи пък не бяха изобщо впечатлени, че след присъединението ни към Постоянното структурирано сътрудничество в Европейски Съюз и Общия фонд за европейската отбранителна индустрия бе повече от разумно да се ориентираме към европейска платформа, откакто ще получаваме пари от този фонд и демонстрираха, че не държат сметка за европейската реакция.
Лобистите не желаят обществен спор, по тази причина обикновено насочват вниманието основно към техническите параметри на машините, а не към неизгодните страни от сделката или нуждите и ползите за страната.
Няколко обстоятелства от пръв поглед бяха фрапиращи: Никой не оборва лобито на F-16, че за тях се желае заплащане вкупом, а за «Грипен ” има разсрочено заплащане. Цената на нов „ Грипен “ бе по–ниска от цената даже на остарял, втора употреба F-16, 46 млн. евро против 57 млн. евро, на които да вземем за пример Румъния взе остарели F-16. От дистанция на времето е мъчно да се проумее липсата на съпротива против огромната разлика във времето на доставка– 5 години за F-16 блок 70, без да е построена още даже производствената линия и единствено 1 година и 6 месеца за „ Грипен “. Не бе обърнато внимание, че към тези периоди би трябвало да се прибавят 1–2 години за въвеждането на самолетите на въоръжение. Манипулациите на лобито за F-16 безпрепятствено преодоляваха рационални експертни доводи. Така например Швеция ни предлагаше „ Грипен ” с варианти за въоръжение по наш избор– американско, европейско, израелско, до момента в който от лобито за F-16 твърдеше, че единствено този аероплан ни гарантира американско оборудване. Въобще не се взе предвид обстоятелството, че при обичайно предислоциране при военна опасност, F-16 няма къде другаде да кацнат, с изключение на на двете съществени летища, на които занапред би трябвало да бъдат изградени специфични писти за тях, до момента в който „ Грипен “ може да каца подари по магистрали.
Никой не обърна внимание на предупрежденията на непознати експерти формулирали няколко «опасни зависимости» при очертаващото се сътрудничество за следващите десетилетия, предвид и на практиката и опита от 30 годишно експлоатиране на американска военновъздушна техника: Комплексът компютърна техника за авиониката и системата за управление на огъня е частично запечатана и недостъпна за непознати експерти. Не се предоставя и протокол. САЩ имат недостиг на резервни елементи понякога. Тогава важи „ America first! ”. Приоритетно се обслужват американските самолети, не продадените. Боеприпасите са изключително скъпи: една единствена ракета от вида AMRAAM коства над 1 млн. франка /1,74 млн лева/. А защото образователни стрелби не могат да се провеждат в Европа, прехвърлянето на самолети в Калифорния за изстрелване на 2–3 ракети коства 34,8 млн лева
Никой не се сети да се възползваме от предлагания от Швеция офсет над 100% от цената на сделката за „ Грипен “, с цел да го насочим например към построяването на производствена база за производство бойни бронирани машини за пехотата, следващия по важност план, който и през днешния ден още не е стартирал. Но някогашни министри на ГЕРБ открито лобираха за за F-16, различен някогашен министър на отбраната даже не се смути да признае, че „ Авионанс ” /бившия „ Терем–Георги Бенковски ”/ била още веднъж одържавена, с цел да се ремонтират там F-16, като го твърдеше, преди изобщо да е стартирала процедура по придобиване и да се знае, дали ще е наистина F-16!
Станалото, станало! Защо го припомняме? Защото без коренна смяна към един държавнически и виновен подход няма да защитим българските ползи и в следващите планове – за бойни бронирани машини за пехотата, за новите кораби и възстановяване на подводния флот, тъй като той не е единствено оръжие, а и фактор за контрол и въздействие на морските пространства, чието значение нараства. След като пропуснахме възможностите за собствено производство на дронове, по което работеха 4 български компании, е време да осигурим най-малко отбрана от това навлизащо всеобщо по света оръжие, което се оказва решаващо в бойните интервенции.
Важно е всяко българско правителство да се ориентира към закупуване на европейски платформи в отбраната, с цел да избегнем тежки зависимости през следващите десетилетия. Политическите сили са длъжни да обезпечат приемственост в политиката на правителствата при тяхната промяна изключително в областта на сигурността и отбраната. Ако служебното правителство не потвърди офертата за вторите 8 самолета, заплащането по които е контрактувано след 2025 година и разсрочено за 9 година, това би било нож в гърба на българската авиация.
Политизирането и партизирането на проблемите в сигурността единствено ерозират процесите на нейното изграждане.
Постепенно би трябвало да се отърсим от порочния мотив на новоизлюпените демократи след 1989 година „ НАТО ще ни пази “, което нанесе доста вреди в обществените и политически нагласи. Политически незрял бе досегашния подход да отхвърляме увеличение средствата за отбрана, само че да премълчаваме източването на повече от 10 милиарда лв. годишно, които не влизаха в държавния бюджет. Популизмът въздействаше като „ божествен газ “ върху общественото мнение, след което неизбежно се връщаме в суровата реалност. Политиците носят виновността и за обществените нагласи, които сочат, че единствено 25% от българите са подготвени да пазят Родината си, до момента в който в други страни този индикатор надхвърля 75%!
* Авторът е експерт по външна политика, геополитика и сигурност. Бил е дипломат, заместник-началник управление „ Информация и разбори ” към Министерство на външните работи, експерт към Администрация на президента, заместник-министър на отбраната от 2005–2008 година Член на Българско дипломатическо дружество
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Цели 18 години тематиката за придобиването на съвременни изтребители за българските Военновъздушни сили от време на време става обект на политически разногласия, само че тя е единствено част от неслучилата се модернизация на Българската войска. Всеки опит да се надникне в задкулисието на протичащите процеси води до съществени заключения за зрелостта и националната отговорност на политическия ни хайлайф, недалновидността на вземаните решения, разрушаващата роля на популизма, унижаването на военната експертиза.
Способността да се извлекат поучения от всичко това и да се проумее, че сигурността не е просто артикул, който може да се купи, биха били гаранцията за успешното изпълнение на Програма 2032 и Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 година Въпреки че сегашните разчети показват, че до 2032 година е възможно реализирането единствено на 38 способности и планове от основна важност. Придобиването на изтребителите е единствено един от тях.
България пое ангажимент да има готовност да предостави 8 многоцелеви изтребители при поискване от НАТО, 4 от които за „ Еърполисинг “, още през 2004 година на срещата в Истанбул, като част от бъдеща ескадрила от 16 самолета. Срокът за изпълнение бе 2016 година, определянето на производител– най–късно през 2012 година
Изпълнението му стартира през 2006 година и беше спирано три пъти– през 2009 година, през 2012 година и през 2016 год.
Сега се премълчава, че в интервала 2006 –2008 година се стигна до трети и предпоследен стадий с определянето на 7 вида самолети от 4 производителя. Началникът на Генералния щаб даже хвърча персонално на някои от тях. Оставаше единствено да бъдат разпратени писмата до фирмите. Ако през 2009 година не бяха спряни всички планове и понижен военния бюджет с 40%, а финансовите разходи орязани от 18 на 5%, България от дълго време да имаше нов военен аероплан и нови технологии в българската индустрия.
Вината на управляващата тогава политическа мощ ГЕРБ е явна и обяснява, за какво този интервал изобщо не бе включен в разбора през 2018 год. Тъй като всяка страна–член на НАТО има поети задължения, чиито периоди могат да се предоговарят, това направи и България и по други планове и то стартира да води до загуба на престиж и почитание, тъй като в такива случаи се постановат промени в дългогодишните проекти на НАТО, да не приказваме за понижаване на общите оперативни способности.
Самолетите МиГ 29, които бяха отлични машини за времето си, имаха запас до 2015 година, само че с изключение на, че са несъвместими със самолети на НАТО и във военна обстановка щяха да останат на земята заради липсата на системи за опознаване „ свой–чужд “, поддръжката им излизаше необикновено скъпо: моторите им имат 4–5 пъти по–кратък живот, отколкото съвременните самолети, т.е. единствено 350 часа, което означаваше до 2030 година да сменим 64 мотора по 3,5 млн. $ всеки. Летателен час на МиГ 29 струваше 50 хиляди лв., а един летателен час на „ Грипен ” например– 3300 евро при няколко пъти по–малоброен обслужващ персонал!
Някои дребни, само че шумни политически кръгове настояваха да предоставим защитата на българското небе на други съюзнически страни, без да си дават сметка, че това значи загробване на авиацията на първата в света страна извършила бомбардировка с военен аероплан /16.1.10.1912 година Одрин/ и имала свое самолетостроене; че авиацията с изключение на „ Еърполисинг “ изпълнява други съществени задания в подкрепа на сухопътни и военноморски операции; че бихме изгубили летците си, чиято подготовка продължава с години и коства милиони; че съюзническата подкрепа и най-малко 200 души наземен персонал също би трябвало да се заплаща от нас.
Освен всичко това, всяко отсрочване на плана естествено води до неговото оскъпяване и времето болезнено ни сподели това през последните 13 години. Тъй като с изключение на последния вид, при който изборът беше редуциран единствено до два нови самолети, във всички останали случаи е съществувала алтернатива и за закупуване на такива втора употреба, е добре да се имат предвид два аргумента: Жизненият цикъл на новозакупен военен аероплан е 40 години, а остатъчният подобен на остарял аероплан е 15 години. Летателните часове на първия са 8000, остатъчните на втория са 3000. Това значи, че най–късно след 12 години ще трябваше да се подготвя нов план за закупуване на други самолети и щяхме да платим доста повече. Вторият мотив е, че единствено при нов артикул се предлагаше офсет /компесаторна сделка/, която в тази ситуация с Унгария, закупила „ Грипен “, беше 105% от цената на самолетите. Този който направеше губещия избор щеше да извърши престъпление по работа, причинявайки обилни финансови вреди на държавата в перспектива съгласно първия мотив и загубата на обилни финансови инвестиции в държавата съобразно втория мотив. Да не приказваме за подръжката на самолета, която е по–евтина при новия, за цената на 1 летателен час– 4700 щ.дол. против 30000 щ.дол, за проблемите с пистите и оборудването за остарелия, за по–доброто въоръжение на новия.
Битката за самолети измести държавническия подход през 2017 година
като за жалост бързо се получи «шум в системата» от операции и погрешни твърдения, идващи разбираемо и от лобистки кръгове. Служебното правителство не бе вземало «решение», а бе информирано на закрито съвещание за резултатите от работата на междуведомствената комисия, изготвила военнотехническата експертиза в изпълнение на решениe на Народното събрание от 02. 06. 2016 година за конктертния инвестиционен план с финансова рамка до 1,5 млрд лв., въз основата на програмите, признати също от Народно събрание. Експертите класираха преди всичко новия шведски аероплан „ Грипен “, на второ– употребявания F16 и на трето място също втора употреба „ Юрофайтър ” от Италия. Ако това не бе направено, със сигурност Служебното правителство щеше да търпи рецензии. Показателно е, че за първи път беше използвана компютърна програма, която сравняваше всички индикатори и изисквания и нямаше по какъв начин крайният резултат да бъде повлиян от заинтересовани лица.
Действията на създадената Комисия в Народно събрание, откритият външен напън да изберем Ф–16 и грубото нарушение на процедурата – от 7 поставени условия, избраният кандидат не отговаряше на 4, мощно ерозира престижа ни на партньор при следващи договаряния по други планове. Но е правилно и това, че трябваше да има баланс сред експертните критерии и политическите причини. Именно в процедурата и в политическите причини се криеха истинските проблеми на българския избор, в случай че изключим унижаването на военната експертиза, което не е изненада за българските политици. На всичко от горната страна, обидихме шведските си партньори с упреци в корупция, лобиране, фалшиви обвинявания за качествата на самолета и какво ли не още, характерно за нецивилизованото държание на нашите български умници, тъй че шведите не би трябвало изобщо да хранят доверие към нас във всички типове покупко-продажби в бъдеще.
Българските договарящи пък не бяха изобщо впечатлени, че след присъединението ни към Постоянното структурирано сътрудничество в Европейски Съюз и Общия фонд за европейската отбранителна индустрия бе повече от разумно да се ориентираме към европейска платформа, откакто ще получаваме пари от този фонд и демонстрираха, че не държат сметка за европейската реакция.
Лобистите не желаят обществен спор, по тази причина обикновено насочват вниманието основно към техническите параметри на машините, а не към неизгодните страни от сделката или нуждите и ползите за страната.
Няколко обстоятелства от пръв поглед бяха фрапиращи: Никой не оборва лобито на F-16, че за тях се желае заплащане вкупом, а за «Грипен ” има разсрочено заплащане. Цената на нов „ Грипен “ бе по–ниска от цената даже на остарял, втора употреба F-16, 46 млн. евро против 57 млн. евро, на които да вземем за пример Румъния взе остарели F-16. От дистанция на времето е мъчно да се проумее липсата на съпротива против огромната разлика във времето на доставка– 5 години за F-16 блок 70, без да е построена още даже производствената линия и единствено 1 година и 6 месеца за „ Грипен “. Не бе обърнато внимание, че към тези периоди би трябвало да се прибавят 1–2 години за въвеждането на самолетите на въоръжение. Манипулациите на лобито за F-16 безпрепятствено преодоляваха рационални експертни доводи. Така например Швеция ни предлагаше „ Грипен ” с варианти за въоръжение по наш избор– американско, европейско, израелско, до момента в който от лобито за F-16 твърдеше, че единствено този аероплан ни гарантира американско оборудване. Въобще не се взе предвид обстоятелството, че при обичайно предислоциране при военна опасност, F-16 няма къде другаде да кацнат, с изключение на на двете съществени летища, на които занапред би трябвало да бъдат изградени специфични писти за тях, до момента в който „ Грипен “ може да каца подари по магистрали.
Никой не обърна внимание на предупрежденията на непознати експерти формулирали няколко «опасни зависимости» при очертаващото се сътрудничество за следващите десетилетия, предвид и на практиката и опита от 30 годишно експлоатиране на американска военновъздушна техника: Комплексът компютърна техника за авиониката и системата за управление на огъня е частично запечатана и недостъпна за непознати експерти. Не се предоставя и протокол. САЩ имат недостиг на резервни елементи понякога. Тогава важи „ America first! ”. Приоритетно се обслужват американските самолети, не продадените. Боеприпасите са изключително скъпи: една единствена ракета от вида AMRAAM коства над 1 млн. франка /1,74 млн лева/. А защото образователни стрелби не могат да се провеждат в Европа, прехвърлянето на самолети в Калифорния за изстрелване на 2–3 ракети коства 34,8 млн лева
Никой не се сети да се възползваме от предлагания от Швеция офсет над 100% от цената на сделката за „ Грипен “, с цел да го насочим например към построяването на производствена база за производство бойни бронирани машини за пехотата, следващия по важност план, който и през днешния ден още не е стартирал. Но някогашни министри на ГЕРБ открито лобираха за за F-16, различен някогашен министър на отбраната даже не се смути да признае, че „ Авионанс ” /бившия „ Терем–Георги Бенковски ”/ била още веднъж одържавена, с цел да се ремонтират там F-16, като го твърдеше, преди изобщо да е стартирала процедура по придобиване и да се знае, дали ще е наистина F-16!
Станалото, станало! Защо го припомняме? Защото без коренна смяна към един държавнически и виновен подход няма да защитим българските ползи и в следващите планове – за бойни бронирани машини за пехотата, за новите кораби и възстановяване на подводния флот, тъй като той не е единствено оръжие, а и фактор за контрол и въздействие на морските пространства, чието значение нараства. След като пропуснахме възможностите за собствено производство на дронове, по което работеха 4 български компании, е време да осигурим най-малко отбрана от това навлизащо всеобщо по света оръжие, което се оказва решаващо в бойните интервенции.
Важно е всяко българско правителство да се ориентира към закупуване на европейски платформи в отбраната, с цел да избегнем тежки зависимости през следващите десетилетия. Политическите сили са длъжни да обезпечат приемственост в политиката на правителствата при тяхната промяна изключително в областта на сигурността и отбраната. Ако служебното правителство не потвърди офертата за вторите 8 самолета, заплащането по които е контрактувано след 2025 година и разсрочено за 9 година, това би било нож в гърба на българската авиация.
Политизирането и партизирането на проблемите в сигурността единствено ерозират процесите на нейното изграждане.
Постепенно би трябвало да се отърсим от порочния мотив на новоизлюпените демократи след 1989 година „ НАТО ще ни пази “, което нанесе доста вреди в обществените и политически нагласи. Политически незрял бе досегашния подход да отхвърляме увеличение средствата за отбрана, само че да премълчаваме източването на повече от 10 милиарда лв. годишно, които не влизаха в държавния бюджет. Популизмът въздействаше като „ божествен газ “ върху общественото мнение, след което неизбежно се връщаме в суровата реалност. Политиците носят виновността и за обществените нагласи, които сочат, че единствено 25% от българите са подготвени да пазят Родината си, до момента в който в други страни този индикатор надхвърля 75%!
* Авторът е експерт по външна политика, геополитика и сигурност. Бил е дипломат, заместник-началник управление „ Информация и разбори ” към Министерство на външните работи, експерт към Администрация на президента, заместник-министър на отбраната от 2005–2008 година Член на Българско дипломатическо дружество
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ